„Храната и лекарството на природата“ основната храна от десетки хиляди години – Пшеницата. През годините, пшеницата се оформила като успешна и устойчива зърнена култура. Ето защо, днес тя се отглежда в безброй страни по света и заема 70 % от световния добив на зърнени култури!
В своето семейство, пшеницата е една от най-богатите култури на А, В, С, Е и К/ минерали – селен,фосфор, манган, цинк, магнезий, желязо и мед. В нея се съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини, около 15 аминокиселини, глутаминова и аспаргинова киселина Пшеницата е култура, силно зависима от микроклиматичните условия и по това тя се различава съществено от всички останали полски култури – царевица, слънчоглед, рапица, дори ечемик.
Добивът и качеството на зърно са в резултат на взаимодействие между специфични генетични системи, които се комбинират най-добре в конкретни условия на отглеждане. А това именно е причината да се получават различни резултати от едни и същи сортове през различните години.
Най-разпространеният вид пшеница по света е зимната пшеница – T. aestivum L. Характерно за нея е т. нар. „четка“ на върха. След зимната пшеница най-голямо разпространение има т. нар. твърда пшеница – T. durum Desf. Тя произхожда от Средиземноморието. Други често срещани видове са английската пшеница – T. turgidum L., еднозърнестият лимец – T. monococcum L., двузърнестият лимец – T. dicoccum Schrank., тимофеевата пшеница – T. timopheevii Zhuk.
От своя страна родните сортове пшеница са се доказали във времето със своя висок продуктивен потенциал. Някои от тях дори, са утвърдени и районирани в съседни държави. Това е сериозен атестат за ниво и традиции в селекцията на културата.
Но с какво всъщност, нашите сортове превъзхождат изявенитe международни?
- Устойчивостта на студ и суша на българските сортове, е значително по-висока. Двете свойства са много трудни за селекция, понеже тяхното увеличаване е свързано с намаляване на продуктивността. Например сорт „Лозарка“ притежава висока продуктивност и отлични хлебопекарни качества. Средно късен сорт е, с много висока студо- и зимоустойчивост.Едни от неблагоприятните качества на част от чуждите сортове са това, че са пригодени за влажен климат със значително по-мека зима, което от своя страна означава, че тяхното отглеждане се ограничава с определен климат, характерен за определени географски ширини.
- Сортовете създавани по нашите географски ширини са по-устойчиви на листни болести. Сорт „Болярка“ е типичният български сорт, за когото е характерна устойчивостта към брашнеста мана и кафява ръжда.
- Българските сортове притежават генетично разнообразие по всички важни за фермерите биологични и стопански качества – продуктивност, качество на зърното, ранозрелост, устойчивост на полягане и др.
В резултат на ефективното комбиниране на наш и чужда генетична плазма, прави българските сортове особено адаптивни. В условията на все по честите климатични аномалии по света, сортове от този тип намират широко приложение.